Състоянието на непрестанно движение и промяна е характерно за заобикалящия ни свят. Отделните индивиди неизменно участват в този непрекъснат процес на промяна и реагират по свой начин на случващото се. Всеки от нас осъзнато или не „избира” какво да възприеме и как да го интерпретира, т.е. развива своя собствена ментална нагласа, която му помага да отсее важното от несъщественото в заобикалящата ни реалност. Усвояването на нова нагласа, в което всъщност се състои промяната, е обусловено от изменение на обстоятелствата и неефективност на утвърдения ментален модел, както и от усещане за дискомфорт и неудовлетворение.

Основната задача на фасилитатора на промяна е да способства за изясняването на вече съществуващата нагласа и да насърчи промяна, ако тази нагласа е неадекватна или недобре структурирана. Трябва да пренасочи вниманието на конкретния индивид в правилната посока, помагайки му да открие действителната причина за вътрешното му неудовлетворение. 

Фасилитаторът трябва да насърчи определени ментални нагласи, които улесняват усвояването на нов модел. Особено полезен тук е приключенският дух, с който индивидът би било добре да подходи към непознатото. Важно е също така той да е наясно с това, което му се случва, особено по отношение на наглед несъществени и трудно доловими промени, които обаче оказват сериозно влияние. Осъзнаването на дадено преживяване като собствено, т.е. персонифицирането му, играе съществена роля за овладяването и разбирането на индивидуалните емоции. Маската „Ние” може да е особено заблуждаваща и опасна, когато човек има нужда от промяна, но не застава зад собствените си действия, приписвайки ги на групата.

Фасилитираща функция има и извършването на дадена задача по нов начин. Целта е не толкова откриването на по-добър метод, колкото осъзнаването на различните аспекти на нещата, с които рутинно се занимаваме.

Особено полезно е заемането на ясна позиция по проблем дори с цената на конфронтация. Комформизмът е контрапродуктивен, докато конфронтацията води до изясняване на причините за напрежение и неудовлетворение.

Част от фасилитирането на промяна се състои в отчитането на процеси и взаимовръзки. Тук особено значение имат социокултурните и семейните отношения, чиито състояния трябва да бъдат оценени правилно, а не да се превръщат в извинение.

Фасилитаторът трябва да изследва за празноти или блокаж в комуникацията, т.е. да е наясно какво липсва или остава недоизказано и премълчано. Тази информация би допринесла допълнително за фокусиране върху истинския проблем, за който често умишлено не се говори. Обикновено разглеждаме блокажа като нещо, което просто трябва да се отстрани и забравяме, че той е важна част от ситуацията и без осъзнаването на причините, довели до него, не можем да разберем и самата ситуация.

Промяната може да бъде фасилитирана и чрез стимулиране на въобръжението и фантазията.  Използването на метафори в обученията понякога улеснява преоткриването на различни аспекти на ситуацията в нова светлина и по-доброто разбиране на отношенията между частите. Сънищата предоставят богат материал за въображаеми ситуации, които могат да бъдат изключително полезни, когато се прави разлика между реалност и въображение и двете не се смесват.

Определянето на функции е друга задача в процеса на фасилитиране на промяна. Това са правилата, които ръководят поведението на индивида. Те реално определят структурата на конкретната ситуация и задават ефективното поведение в нея.

Това е един от начините, чрез които въздействаме по време на провежданите от нас Обучения и тимбилдинги.

Share on Facebook

През последните няколко десетилетия се наблюдава огромен интерес към процеса на планирана промяна и ролята на участниците в нея. Целта на тази статия е да изясни какво се случва и какви роли се изпълняват в процесите.

Процесът на промяната  може да бъде разделен на три фази: „размразяване”, „промяна”, и „замразяване”. При втората фаза „промяна” съществуват сили, насочени против промяната. С цел противодействие се намесва индивидът – фактор на промяната. Неговата роля е да подготви средата за планираната промяна. Така се преодолява съпротивлението и създава позитивна нагласа за промяна. При промени, извършени от група, съществува тенденция към връщане в начално състояние преди промяната. За да се избегне този преход, след фазата на „промяната”, е необходима фаза на „стабилност”. Последната дава възможност на промяната да се утвърди. Всяка организация трябва да премине през тези стъпки, за да запази равновесието си в постоянно променящата се бизнес среда. Преминаването през фазите води до адаптация или процес на изглаждане на противоречията между стабилната структура и променящата се среда.

Факторите за промяна и стабилност не са прекалено различни. Понякога едни и същи индивиди-фактори могат да предизвикат различен резултат. Например: осъществяването на промяна изисква поведение, което ще доведе до успешна промяна. Веднъж осъществена, тя ще доведе до желана промяна на обстоятелствата. Тези обстоятелства обуславят различен вид поведение,  утвърждаващо промяната. В този цикъл, променящата се бизнес среда ще предизвиква нова нужда от промяна. Необходимост се явява, при наличие на значително противоречие между възможностите на организацията и изискванията на бизнес средата. Бизнес средата оказва натиск за промяна. Когато противоречието е минимално, организацията се фокусира върху стабилността. Индивидът-фактор на стабилност има следните функции:

• Помага в създаването и поддържането на границите на системата
• Утвърждава идентичността, целите и легитимацията на организацията
• Набира нови членове и осигурява финансова подкрепа

В случай, когато организацията постигне своите главни цели, намалява интереса към запазване или търсене на нови цели. Функциите на индивида – фактор на стабилност, се припокриват с тези на индивида – фактор на промяна, когато в организацията се определят нови цели.

Индивидът – фактор на стабилността избягва инвестирането на значителни ресурси в несигурни. Той залага на малки, но постижими цели, за да осигури контролирано развитие на новата организация. Неговият подход е ниско-рискова стратегия за предотвратяване на първоначалните загуби.

Повече за управлението на промяната можете да научите чрез нашите обучения за мениджърски умения.

Share on Facebook

Понятието „лични допускания” включва в себе си всички наши мисловни процеси – вярвания, предположения, ценности, очаквания, цялостен ментален облик. Въпреки че в ежедневния си живот не сме наясно с много от тези елементи, те оказват силно влияние на подсъзнателно ниво върху способността ни да постигаме резултати и да успяваме в различни начинания.

С термина „самосбъдващи се предсказания” се означава склонността на съзнанието  да проектира личните ни допускания в реалния живот. Това, което се върти в главите ни, често наистина ни се случва – ако мислим постоянно за проблемите, обикновено се сблъскваме с още по-големи проблеми. Разбира се, възможен е и обратният случай – положителните мисли пораждат положителни преживявания. Някои сбъднали се предсказанията придобиват толкова голямо влияние върху съзнанието на човек, че той блокира всяко друго възможно развитие на ситуацията и реално не си оставя шанс. Този тип допускания ни заставят да осмисляме преживяванията си селективно, за да можем да откриваме в тях отново и отново необходимата ни подкрепа и така се утвърждават в съзнанието ни. Ако например вярваме, че не можем да отслабнем или че нямаме време за упражнения във фитнеса, значи сме си създали изкуствени ограничения, които блокират определени наши възможности. Омагьосаният кръг се затваря и така предсказанията се сбъдват всеки път. Далеч по-отговорно е да си кажем, че няма да отслабнем или, че няма да отделим време за тренировки – този език описва много по-точно действителността.

Основната причина за съществуването на този феномен се крие в начина, по който човешкият мозък функционира. Той може да бъде сравнен с компютър, който приема всяка задача изцяло буквално и подхожда еднотипно. Продължавайки да вярваме на това, на което сме научени, ще постъпваме по един и същ стандартен за нас начин.  Обяснението свързва самосбъдващите се предсказания със склонността ни да се подчиняваме на авторитети. Основите на личните ни мисловни допускания са положени още в детството ни със съветите и напътствията на родители, учители, доктори и др. През целия си живот ние неотклонно ги следваме.

Тази повтаряща се ситуация може да бъде преодоляна, ако изберем нови, по-желани от нас елементи и системно ги наложим на мястото на старата мисловна програма. Отначало е добре да разглеждаме промяната като нещо временно, за да си дадем шанс постепенно да свикнем с нея. В противен случай, извършвайки промяната с намерението веднъж за винаги, рискуваме съзнанието ни да не я възприеме изобщо.

Често ние сами подготвяме почвата за разочарования, като позволяваме на наивните си допускания да управляват целия ни живот: „Шефът ми винаги трябва да е честен към мен” или „Аз трябва да върша цялата си работа без грешки.” Тези наивни допускания водят до нереалистични очаквания към нас самите и до деструктивно поведение. От друга страна вярвания, които имат по-скоро здравословен характер, са: „Реагирам зряло, дори когато шефът ми е несправедлив”, „Аз съм компетентен, въпреки че съм човек и понякога правя грешки”.

Необходимо е също така да притежаваме ясна идея за цел в живота си. Само така можем да се концентрираме върху средствата за нейното постигане и да извършим необходимите мисловни промени.

Давайки си сметка, че сме попаднали в капана на „самосбъдващите се предсказания”, е всъщност първата стъпка от дългия път към промяната в начина ни на мислене.

Благодарим на sean dreilinger за снимката.

Тренинг Дивижън, съвместно с BGMINDS.COM, организира MasterMind група.

Share on Facebook