Днес ще поиграем на една много стара и много интересна игра – открийте разликите. Не, не съм забравила обещанието си от миналата статия и смятам да го изпълня. Проблемът е, че ми омръзна от досегашния сериозен, лекционен стил и смятам да го разчупя малко, само този път.

Нека все пак се върнем на нашата игра. Правилата са следните: единият участник, нека го наречем А, задава въпрос за разликите между властта и още нещо, а участник Б трябва да изброи и обясни всяко едно различие, за което се сети. За да няма ощетени, след всяка двойка въпрос – отговор участниците ще разменят ролите си. Поради липса на друг събеседник и поради някои ментални повреди аз ще играя и двете роли. Да започваме!

А: Открий петте разлики между това да завоюваш власт и тя да ти се полага по право, що се отнася до управлението на хора.

Б: Хм, да имаш власт над някого и да имаш право на тази власт. Нека помисля.

На първо място бих казала, че властта е способността да притежаваш или да получаваш онова, което желаеш. Когато имаш право на нещо, ти просто предявяваш претенция върху него и то е твое. Втората разлика се състои в основната им функция. При властта тя се изразява в постигането на определени цели, докато при правото тя по-скоро е свързана със защитаването на имиджа, мисията, визията на организацията. От тук се извежда и третата разлика: властта се заражда от хората, а правото – от нивото в йерархията. Четвъртата разлика е продължение на третата. Властта може да бъде упражнявана навсякъде – в офиса, в кафенето, по време на почивните дни и отпуските на служителите. Правото, не ни дава това право, то е ограничено от позицията в организацията. Петата и последна разлика, за която се сещам, ми е любима. Почти никой не може да ти отнеме властта над хората, но всеки по-високо от теб може да ти отнеме правото да предявяваш каквито и да е претенции над тях.

Б: Сега съм аз. Кажи ми разликата между властта и лидерството, и понеже това е лесно и между властта и манипулацията.

А: Първо за лидерството. То предполага да умееш да накараш хората сами да искат да изпълняват добре задачите си, то изисква обвързване с организацията, поне от части и при него поне част от целите се поставят в името на общото благо. При властта няма такава зависимост от останалите, не се изисква да притежаваш харизма, например, и освен всичко това, тук преобладават личните интереси.

Що се отнася до манипулацията и властта, аз до скоро преплитах нюансите на тези две концепции. По принцип манипулация означава просто да извършваш конкретен вид дейност. Когато се съотнесе с властта обаче, тя придобива отрицателен оттенък – сякаш тази власт се използва скрито. Точно на обратното, властта предвижда откритост и не предполага лоши/скрити намерения спрямо останалите. Човек притежава власт да върши добро и да помогне на някого в нужда.

А: Пак е мой ред. Щом ти ги даваш две по две и аз мога. Кажи ми разликите между власт и заплашване, и власт и доминиране.

Б: Това е лесно. Заплашването е висша степен на обезвластяване, защото в такива ситуации последното явление се генерира само. Ако например някой се държи агресивно и  ти заявиш: „Този ме плаши”, признаваш доминиращата позиция на другия и губиш всичката завоювана до това положение власт. Решението е да обърнеш това твърдение във въпрос към себе си: „Този човек ме кара да се страхувам от него, защо за Бога си го причинявам?” Така поставен, въпросът остава отворен и дава възможност за маневриране.

Що се отнася до доминирането, смятам, че то най-често бива бъркано с властта. Тук има граница между двете, която въобще не е толкова тънка, колкото предполагаш. На първо място целта на властта е да постигне определени задачи, докато тази на доминирането е да подчини някого, на своята воля. На второ място властта е инструмент, докато за доминирането, както и за другите изброени концепции трябва да има поне двама души, за да съществуват. Третата разлика се изразява в начина, по който се измерва властта – спрямо нечии минали постижения например, докато при доминирането се изисква единствено да си по-силен от другия. И на последно място, но не и по значимост – властта е свобода, човек придобива, това, което иска и продължава нататък. При доминирането финалът никога не е свобода, той е робство.

Оставям играта със свободен край, ще се радвам ако вие знаете още някоя разлика, която да споделите. Поиграйте с мен.

Share on Facebook

Колко често чувате думи от типа на „властта променя хората”? А колко от тях са били изречени с положителен подсмисъл? За много от нас думата власт носи отрицателен нюанс, но въпреки това тя остава неразделна част от живота ни. Тя се съдържа както в управлението на зъл диктатор, така и в нежните взаимоотношения между майката и нейното дете. От нас зависи дали и как ще се научим да я прилагаме.

Красотата на упражняването на власт се състои в това, екипът да постига висока ефективност и същевременно всички подчинени да са доволни от установеното статукво. Това се постига чрез усвояването на няколко много тънки момента, които ще се постарая да разкрия в тази и в следващата статия.

За да постигна поставената по-горе цел, ще трябва да започна от самото начало като вместо с някоя от хилядите дефиниции за властта, ще ви запозная с нейния произход и съставни части. Ще използвам този подход защото според мен съдържанието е много по-важно от опаковката.

И така, ако се запитаме от къде произлиза властта, ще видим че както почти всичко друго в живота най-обикновеният отговор е и най-верен. Тя не се заражда в Древна Гърция или Рим, а в момента, в който някой започва да изпитва нужда от ресурс, който е чужда собственост. Това поставя хората във връзки на зависимост и влияние. Освен видимите нужди и ресурси съществуват и други важни компоненти, чрез които се формират властовите взаимоотношения. Такива са например незадоволените потребности и неизползваните ресурси. Те са фактори с изключително значение, които често пъти биват пренебрегвани. В тях се съдържат всички онези скрити потребности и излишъци от средства, които в даден момент излизат на бял свят и могат както да заздравят, така и да отслабят властовите взаимовръзки. Ваш служител, например се е специализирал тясно в даден вид работа, а вие не сте му показали колко ценен ресурс е. Негов приятел обаче, работи във фирма, която непрекъснато демонстрира на служителите си, колко са важни те, независимо дали е истина или лъжа. С този пример искам да покажа по-ясно, както неизказаните нужди от признание от страна на служителя, така и не максимално използвания от фирмата ресурс. Когато говорим за власт трябва да сме на ясно, че един ресурс може да ни донесе власт в сфери, разположени твърде далеч от неговото пряко приложение. Умеем ли да преценяваме на време тези взаимовръзки, ще успеем да оптимизираме източниците си на сила.

Следващият компонент са алтернативните ресурси и цената, на която се придобиват. Много важно тук е да отбележим, е че цената не означава само парична стойност, тя  може да бъде измерена и във време, удобство, психологически ефекти за личността и др. Ако продължим с горния пример, за нашия специалист алтернативната цена може да е например приобщаването към непознат колектив, ако реши да смени работата си. Колкото по-висока е алтернативната цена, толкова по-голяма власт над зависимите имаме ние.

Следващият фактор е времето, което можем да си позволим да работим без определен ресурс. В нашия случай то обхваща намирането, назначаването, обучаването на нов специалист, както и по-малкото количество свършена от него работата в периода на придобиване на същите познания и рутина на работа. Именно в това е силата на нашите подчинени. Колкото по-добри са в работата си, толкова по-трудно ще ни е да ги заменим.

Така стигаме и до последният компонент, на който ще обърна внимание – взаимозависимостта между подчинената и влияещата система. Когото всяка от двете системи поема поне част от всяка от ролите, то властовата връзката между тях се заздравява. В нашия пример и двете страни са зависими една от друга и съответно могат да си влияят, т.е. притежават някакво количество власт, която могат да упражняват. Тази взаимозависимост може обаче да изиграе лоша шега на двете системи. Ако някоя от тях оттегли своите ресурси, например нашата фирма откаже да признае ценността на кадъра си, то той не само ще бъде демонстративно мързелив и неинициативен, но ще зарази с това си поведение и останалата част от колектива. С две думи взаимността във взаимоотношенията на власт имащите и техните подчинени може да подсили  връзките между тях или, ако не се използва правилно, да прекрати изцяло взаимоотношенията им.

Казаното до тук представлява само част от всичко онова, което оказва влияние върху възможността ни да упражняваме власт. По тази тема има още много интересни моменти, които ще разкрия в следващата статия. Ето над това имам власт аз.

Ако ви интересува как можете да подобрите уменията си за упражняване на власт, може да разгледате нашето обучение на тази тема.

Share on Facebook