В условията на икономическа криза, в които се намираме в момента, на пазара на труда има голям избор на работна ръка. Поради този факт, обикновено когато се развиват въпросите за подбор на персонал, винаги се набляга на плюсовете за мениджърите и минусите за търсещите работа. Реалността обаче сочи, че това не е съвсем вярно. Хората, набиращи персонал, също са изправени пред много трудности. Кандидатите за работа вече не се възприемат като равнопоставени партньори на интервюиращите, те не осъзнават, че и двете страни имат взаимен интерес.

Една от големите трудности, с които се сблъскват набиращите персонал, е несъзнателният стремеж на кандидатите да внушат вина у интервюиращите и ги възприемат от позицията на силата. Други проблеми са липсата на уважение, на адекватно поведение и външен вид, на откровени отговори или даването на шаблонни такива. Често кандидатите демонстрират поведение и начин на мислене, които смятат за очаквани и харесвани от страна на интервюиращите.

Тези проблеми обаче имат своето решение. Съществуват различни подходи, по които голяма част от тях могат да бъдат неутрализирани.

Интервюиращият най-лесно може да се справи със стремежа на кандидата да насади у него чувство за вина, като го предразположи да му се довери. Установяването на доверие не е лесна, но не е и непосилна задача тъй като това е процес на изграждане на отзивчивост и уважение, а не непременно на харесване. Самият процес включва три компонента: съдържание на думите, които се използват, тонът, с който се изричат, и визията на говорещия (невербална комуникация). Всеки един от тези компоненти има различна относителна тежест в зависимост от конкретния кандидат за работа.

За да се справи с липсата на уважение, провеждащият срещата може да приложи принципът на огледалото. Колкото и тривиално да звучи, човек се държи с другите така, както иска те да се държат с него.

Всеки интервюиращ малко или много се е сблъсквал с шаблонни отговори от страна на кандидатите. Това явление става все по-често срещано, откакто броят на безработните се увеличи драстично. В желанието си да се харесат на работодателите и да бъдат назначени, кандидатите започнаха да се интересуват от това кои са най-често задаваните въпроси, за да подготвят отговори, които смятат, че ще бъдат харесани, а не които смятат за правилни. Най-лесният начин да се избегне тази ситуация е да се задават нестандартни въпроси или да се поставят казуси и задачи, които изискват обосновка на заявените предварително от кандидата лични качества.

Изброените дотук проблеми и техните решения са само част от трудностите, с които се сблъскват набиращите персонал, особено в настоящите условия на висока безработица. За да изискват от кандидатите креативност, мислене, уважение и честност, те трябва да са готови да предоставят същото.

Срещали ли сте подобни проблеми във вашата практика на подбор на персонал? Има ли други, които можете да добавите?

Благодарим на bpsusf за снимката.

За служителите, които вече работят за вас, ние предлагаме разнообразни обучения и тимбилдинг програми.

Share on Facebook

По време на наскоро проведения от Harvard Business School симпозиум на тема Imagining the Future of Leadership организаторите са събрали влиятелни представители на академичния свят и бизнеса. В представения видео материал по-долу те дават своите отговори на въпроса Кое е най-важното качество на утрешните лидери?

Пръв говори Angel Cabrera, президент на Thunderbird School of Management. Според него най-важно е доверието на последователите, не може да си лидер без последователи. Доверието се изгражда много трудно, а се губи твърде лесно и в новата ера на комуникации е особено важно да се подберат правилните инструменти за създаване и запазване на доверието към вас от хората, които ви следват.

Според Bill George, който е професор в Harvard Business School, не трябва да се говори за някакво определено качество, а по-скоро за самата личност на лидера. За него най-важна е автентичността на човека, той да бъде себе си и да има цел, страст и мисия.

Изпълнителната директорка за Leadership Development на Morgan Stanley – Daisy Wademan Dowling пък казва, че за нея лично са важни две неща. На първо място е съпричастността, трябва да разбираш хората около теб и откъде идват. Другата основна черта на лидерите е да бъдат учители, да имат непрекъснато желание да развиват капацитета на служителите и последователите си.

Andy Zelleke е лектор в Harvard Kennedy School и според него най-важна е отдадеността на интересите на другите. За професорката от Leonard N. Stern School of Business Batia Mishan Wiesenfeld лидерите трябва да развият навика да обясняват винаги “защо”. Независимо дали става въпрос за собствените им действия или за тези на други хора. По този начин се показват ценностите зад конкретното ни поведение и се създава динамика на отговорност.

Следващият участник в интервюто е Evan Wittenberg – Head of Global Leadership Development в Гугъл. Според него най-важното качество на утрешния лидер е любопитството. Във все по-усложняващата се мултикултурна обкръжаваща среда трябва да признаем, че не знаем всичко, не трябва да правим предположения, а да бъдем любопитни и да вникнем в нещата.

Доктор Ellen Langer, професор в Харвард, казва, че е важно да можем да забелязваме новите неща. Този процес ни поставя в настоящето и така можем да се възползваме от появили се възможности или да се предпазим от бъдещи неприятности. Най-важното на този тип лидери е, че те няма да прилагат вчерашни решения към утрешните проблеми.

Според Scott Snook, асоцииран професор в Harvard Business School, лидерите трябва да имат ясна представа за своята цел. Независимо от техническите умения, трябва да отговорят на въпроса – защо правя това, какъв е смисълът, каква е целта.

Вижте самото видео:

Click here to view the embedded video.

Вижте и статиите от поредицата Imagining the Future of Leadership. Ето и повече информация за нашето обучение Лидерство и харизма.

Share on Facebook