Добрият кейс е като превозно средство, което транспортира парче от миналото директно на тренировъчната площадка. Методът „кейс стъди” (анализ на случай) използва натрупания предишен опит като отправна точка. Позволява ни да се учим от действителни ситуации в миналото и от реално настъпили последствия. Чрез приложението му в сферата на човешките ресурси се цели запознаване на участниците с кръг от реални мениджърски ситуации, които изискват неотложни решения и действия.

Следването на рутинни процедури в управленския процес невинаги дава желания резултат. Често се налага да се взимат несвойствени решения. Така намирайки се в ситуация на недостатъчна информационна осигуреност, мениджърът трябва да прецени дали е в състояние да вземе решението или е по-разумно да го отложи във времето.

Насоката на едно кейс стъди може да бъде към конкретна личност, инцидент или ситуация. Това са трите основни типа кейсове, с които се работи в изследователската практика. За нуждите на развитието на човешките ресурси кейсът изпълнява функциите на проблем, който участниците диагностицират и за чието решение трябва да постигнат съгласие. Кейсът представя основни събития и факти, насочвайки към проблем, без да ограничава въобръжението на участниците.  Това, разбира се, не значи, че той няма структура:

• разполага задължително с ясна времева рамка, обикновено е написан в минало свършено време, конкретизира поредица от събития;
• има разказвателна структура, особено внимание се отделя на специфичния контекст (промишлени, технически или фирмени специфики);
• има заложен проблем – Какво е трябвало/трябва да се постигне?

Добрият кейс постига баланс между факти и чувства, преодолява разстоянието между професионалния жаргон и всекидневната реч, запознава участниците с развитието на проблема до определен етап и ги поставя в ситуация на избор. Фасилитаторът  в обучението въоръжава участниците с теоретичните инструменти. Така за тях остава да приложат тази теория в условията, зададени от кейса, да отсеят наистина важното, да разпознаят истинските проблеми и да разработят план за действие.

Кейсът не е една илюстрация или просто пример. Той прилича повече на заплетена мистерия. Авторът на кейса не включва личното си мнение и оценка – това е вече задача на участниците.

Методът цели да обвърже теорията, моделите и познанията с конкретни ситуации от работното ежедневие. Трябва да развият способностите на учасниците да мислят, решават и избират спрямо предварително зададен курс на действие. Методът развива умения за работа с данни, за свързване на факти с действия, за взимане на решение какво би трябвало да се направи, както и за ангажиране с посока на развитие, т.е. последователност в работния процес. Не на последно място, методът ни учи колко важно е да се поема отговорност за наученото и за начина, по който знанията и уменията са придобити. Помага за укрепване на самочувствието на участниците по отношение на техните новопридобити способности.

Чрез кейс стъди се преминава от стандартните методи на преподаване към създаване на условия за учене. Насърчава се интереса на участниците да упражняват на практика сухата теория. То е един от важните инструменти, използвани от нас при обученията, които провеждаме.

Share on Facebook

Вместо да се придържа към строг набор от правила за изследване на определен брой променливи, методът „кейс стъди” включва дълбочинно разглеждане в течение на дълъг период от време на едно-единствено явление, наречено кейс. Този метод, характерен за социалните науки, ни предлага един систематичен подход за наблюдаване на явленията, събиране на данни, анализиране на информацията и за постигане на резултати.

Възможно е подходът да бъде дефиниран като изследователска стратегия – емпирично изледване, което проучва даден феномен в неговата естествена среда.

Процесът на разработване на кейс стъди включва следните основни етапи: проучване, писане, корекции и публикуване.

Проучване: Основната задача е откриването на подходящ изследователски обект (напр. организация). След това трябва да бъде събрана цялата необходима информация от хора, групи и други източници в рамките на избраната организация. На този предварителен етап се проверяват факти, кръстосват се различни източници и се полагат основите на бъдещото изследване. Търси се отговор на следните въпроси: Защо е необходим този кейс, на кого ще послужи? Кои типове проблеми трябва да бъдат включени в него? Коя организация може да илюстрира най-добре кейса?

Писане: Пресяване и организиране на информацията, конкретизиране на рамката на кейса и логическа подредба на събраните материали. Трябва да се обърне внимание на езика, граматиката и пунктоацията.

Корекции: Предаване на текста на по-опитен автор, който дава оценка и препоръчва съкращения и допълнения. В най-добрия случай това е служител на самата организация, който е запознат с проблематиката и може да прецени каква част от написаното става за публикуване, без да се накърняват интересите на организацията.

Публикуване: Трябва да се получи формалното разрешение на организацията, въз основа на която е написан кейсът.

Обикновено в книгите с кейс стъди се включва и раздел с насоки към фасилитатора. За да използват ефективно даден кейс, участниците се нуждаят от определени минимални предварителни познания в областта на проблема: къде и как може да се приложи кейсът, опит на други фасилитатори и т.н. В никакъв случай обаче не бива да се опорочава процесът на достигане до крайния резултат, т.е. не бива да се разкрива цялата информация, с която авторът на кейса разполага – това би обезсмислило самата инициатива.

Почти винаги идентичността на организацията, върху която се основава кейсът, следва да бъде прикрита. Запазени остават единствено събития и факти, имащи директно отношение към проблема на изследването (кейса). Основната причина за това е предотвратяването на загубата на пазари или съхраняването на кредибилността (добрия имидж) на разглежданата организация.

Без съмнение всеки добър кейс се базира върху действителни данни, дори ако са изменени до известна степен, за да се открои по-добре действителният проблем.

Представените накратко особености на кейс стъди очертават сложната природа на метода и оставят открит въпроса дали си заслужава да заложим смело на него в тренировъчната практика. На запад тази дилема отдавна е разрешена и техниката намира широко приложение въпреки нестандартната си специфика. Само времето ще покаже дали този метод има бъдеще при обученията у нас.

Share on Facebook