В миналата статия разкрихме схемата, по която се взема решение при рискови ситуации. Там показахме кои са основните стъпки, които трябва да се следват и на кои въпроси трябва да се даде отговор, преди да се предприеме действие. Цялата информация, която дадохме обаче, бе схематична и очерта само рамките, в които да се действа, а сега ще разкрием  и част от съдържанието, което се включва в тези рамки.

Въпреки че е спомената в края на предната статия, склонността на лидера към риск е един от основните фактори, които трябва да се вземат предвид. За да се самоопределим като човек, предпочитащ сигурността или като „авантюрист”, можем да използваме следната таблица:

Информацията, която получаваме за себе си според горопосочените критерии ни поставя в една от петте условни категории:

• Хора, които карат велоаргометър с каска и наколенки.
• Предимно предпазливи личности.
• Хора, отворени към различни алтернативи и възможности, които обаче са наясно с това, кои граници не бива да се прекосяват.
• По-скоро дръзки личности.
• Хора, готови да прескочат Големия Каньон с реактивен мотор.

Веднъж определили към коя условна графа спадаме, ние вече сме наясно с част от своите слаби страни. Познаването на собствените ни недостатъци ще ни помогне по-лесно да преценяваме до колко една ситуация е рискова в действителност. За да го постигнем обаче, трябва да се водим не само от графата, в която се вписваме, но и от това, кои от изброените в таблицата критерии се отнасят за нас. Ако мениджърът например е твърде песимистично настроен при вземането на решения, но и действа импулсивно, то независимо от това, че характеристиките се намират в различни колони на таблицата, те носят двоен негативен ефект. Заради отрицателното си отношение по принцип и прибързаността си, той може да отхвърли проекта без дори да обърне внимание на ползите от него.

Трябва да се отбележи, че сред посочените категории „склонност към рисково поведение” няма най-правилна. Това че даден мениджър спада към някоя от тях не го прави добър или лош управник. Те имат за цел да покажат алтернативи за действие. Тъй като хората са съзнателни, мислещи същества те могат да определят сами как ще постъпят в дадена ситуация. Има моменти от живота на човек, в които ако нямаш смелост да скочиш в дълбокото без пояс, може никога да не постигнеш истински успех. Тези моменти настъпват както в личния, така и в професионалния живот на човек. Ето защо в тази статия ние се опитахме да ви покажем как да упознаете по-добре своите лични склонности към поемане на рискове и да ги обърнете във ваша полза.

Ако тази информация не ви е достатъчна може да се обърнете към нас и нашите обучения за мениджърски умения и коучинг.

Share on Facebook

Какво е рискът? Как така, само една малка дума е способна да повиши адреналина ни, да ни уплаши или въодушеви? В действителност поемането на риск, в икономическия смисъл на тези думи, означава просто взимане на решения в условия на несигурност. Да, съществува опасност да загубим нещо ценно, но е възможно и да спечелим много повече, отколкото сме очаквали. Също като игра на покер с тази разлика, че тук, ако следваш няколко прости правила, можеш не само да надникнеш в картите на противника, но и да управляваш част от ходовете му.

Схемата, по която се взимат решения в условията на несигурност въобще не е сложна. Ако се замислим по-сериозно, ще видим че ние я използваме всеки ден и то несъзнателно. Когато избираме дали да се качим в колата или да използваме градският транспорт например, ние предполагаме, но не знаем със сигурност дали и къде ще има задръстване. Това е малко решение, което се взема бързо. Механизмът му обаче е почти същия като този, по който избираме дали да подпишем партньорство с дадена фирма или не.

В тази статия ще представя анализа, по който се вземат рискови решения, а в следващата ще разясня в по-големи подробности съдържанието на някои от следващите стъпки.

И така, първо се определя ситуацията. Тук се описват на кратко обстоятелствата, които са възникнали. Това може да бъдат промени в икономиката, изменения на финансовата политика на фирмата, преструктуриране, сключване на сделка с нови, непознати партньори и др.  След като се опишат основните компоненти на ситуацията се определя доколко всеки от тях е рисков. Трябва да се има предвид, че за едни фирми, даден фактор може да носи голяма несигурност, а за други да е стабилна основа.

След като се опише ситуацията, е време да се определи изгодата от нея. За тази цел може да си зададете някои от следните въпроси:

• Какъв резултат ще донесат придобивките, към които се стремите?
• Какво в тези придобивки е ценно за Вас?
• Какви са шансовете тези придобивки да се превърнат в чиста печалба?
• Кои фактори са от критично значение за постигане на желания от вас резултат?
• Какви други алтернативи имате?

Отговорът  на тези въпроси ще осигури ценна информация за това дали си струва да се рискува и доколко. Освен това от изключително значение е да се провери за кого още тази изгода може да е полезна. Това ще ви помогне да намерите съмишленици, с чиято помощ да се справите с рискованите фактори.

Третата стъпка е обвързана с анализ на загубите. Тук може да използвате следните въпроси:

• Какви загуби могат да възникнат?
• Колко вероятно е тяхното проявление?
• Какво отражение може да имат върху вас и другите инициатори на рисковите действия?
• Какъв е най-лошият възможен сценарий?
• Какъв ще е планът ви за възстановяване или за ограничаване на загубите?

Знаейки какво ни застрашава, ние можем да преценим способни ли сме да се справим със ситуацията или е по-добре да потърсим алтернативи.

Четвъртата част на анализа включва определяне на факторите, които остават несигурни.

• Кои от факторите са несигурни?
• Можем ли да набавим повече информация? Ако да, на каква цена, независимо дали материална или друга?
• Можем ли да намалим несигурностите, ако просто оставим събитията да се развиват от самосебе си? Ако да, на каква цена?
• Можем ли да манипулираме рисковите фактори? Ако да, на каква цена?

Така  поставяме под въпрос както нашите собствени сили, така и тези на компанията, която представляваме. И отново, ако смятаме че рискът не оправдава целта, по-добре е да се намерят други варианти за решение на ситуацията.

На последно място, но не и по важност е изграждането на стратегия за действие въз основа на всички изброени по-горе стъпки. Тук трябва да се отговори само на един, логичен въпрос: Какви ще са конкретните ви решения, имайки предвид характеристиките на ситуацията и собствената ви склонност към поемане на рискове?

И ще завърша с онова, с което започнах: да поемаш рискове, не е нищо по-различно от това да вземаш решения в условия на несигурност. Ако следваме този условен модел, ще видим колко по-лесно, по-бързо и по-успешно ще се справяме с несигурните ситуации, независимо от това дали става въпрос за личния или професионалния ни живот.

Ние предлагаме много и разнообразни обучения по Мениджърски умения, които ще ви помогнат да се справите с рисковите ситуации.

Share on Facebook