При ролевите игри съществуват определени техники, с които една група може да бъде директно насочена към предварително набелязана цел или да се фасилитира достигането до идеята за нови цели и до нови варианти за поведение.

Съществуват два основни типа техники – спонтанни и организирани. Спонтанните  насърчават иновативния процес на учене, без да изискват придържане към задължителни правила. По-известните от тези техники са:

• Демонстративна ролева игра – двама от участниците разиграват демонстративно специфична проблемна ситуация, а останалите взимат отношение и предлагат решения, фасилитаторът задава насочващи въпроси;
• Интервю от мястото на събитието – фасилитаторът се намесва в разгара на дискусията по проблема и взима интервю от някой от участниците, за да потвърдят или отхвърлят останалите неговата гледна точка.
• Смяна на ролите – фасилитаторът може да помоли даден участник да смени ролята си с тази на някой друг. Особено важна тук е физическата смяна на позициите, която би трябвало да помогне на участниците да погледнат от противоположната гледна точка.
• Дублиране – появата на „алтер его”, т.е. трети участник играе ролята на „вътрешния глас” на един от другите двама. Неговата задача е да изрази онези чувства и мисли, които участникът не успява да изкаже сам. Възможно е и цялата група да бъде алтер его.
• Празен стол – участникът влиза в диалог със самия себе си, като сяда последователно на два стола един срещу друг. Всеки стол представлява един от основните аспекти на проблема.

Организираните техники се фокусират върху ясно поставени цели и имат строг формат. По-популярните от тях са:

• Ролева игра с няколко групи – няколко по-малки групи разиграват едновременно една и съща игра, поставени пред едни и същи условия.
• Ниво на напрежение – включва определени области на несъгласие между участниците.
• Експлицитно решение – възможностите за взаимоизгодно решение са предварително посочени. Участниците се спират на една от тях.

Спонтанните и организираните техники могат да се съчетаят в една серия от групови срещи или в рамките на една-единствена среща, за да се съчетаят различните възможности за обучение чрез експериментиране, изследване и иновации с тези за по-систематизирани и структурирани дискусии.

Характерът на конкретната ролева игра зависи от нуждите на групата и от уменията на фасилитатора да съчетава различните техники.  Въображението и  креативността на участниците предопределят резултата от всяка ролева игра.

Ако искате да научите как използваме ролевите игри в нашите обучения и тиймбилдинг програми, посетете фирмения сайт на Тренинг Дивижън и се свържете с нас.

Share on Facebook

Добрата ролева игра възпроизвежда най-важните условия на една реална ситуация, опирайки се на колкото е възможно по-малко детайли, за да бъде лесно разбираема за участниците в нея.

Полезността на една ролевата игра зависи от полето на приложение на нейните резултати, както и от сериозността на предизвикателствата, пред които се изправят участниците в нея. Ролева игра, която страда от липсата на заложен конфликт и  в която липсват разнообразни проблемни ситуации, може да се окаже отегчителна и да не провокира интереса на участниците.

В областта на развитието на човешките ресурси ролевите игри се прилагат за изучаване на пет основни типа проблеми:

• власт и авторитет – ефективността на упражняването на властта, с която някой разполага, е основен проблем. Чрез ролевата игра се цели оптимизиране на отношението властимащ-подчинен и изглаждане на потенциални конфликти.
• морал и споделени ценности – стимулиране на чувството за общност, общи усилия към общата цел.
• цели -  придават форма на човешките усилия, но ако не са достатъчно ясни, може да се стигне до разпиляване на силите и провал.
• норми и стандарти – всеки знае какво може да очаква от останалите и на какво може да разчита
• промяна и развитие – усвояване на стратегии за промяна и управляване на динамиката на процеса на промяна.

В една ролева игра е най-добре да се започне първо със симулиция на измислен проблем и едва след това да се премине към разглеждането на действителни или дори актуални проблемни ситуации. Целта е в началото групата да се запознае добре с ролевия процес и с основните принципи на решаване на проблемите, за да подходи по-рационално в последствие към истинския конфликт.

Върху избора на ролева игра влияние оказват броят на участниците, сложността на историята на проблема, зададените правила на играта, необходимото време за изпълнение, емоционалната ангажираност, която играта провокира, физическите параметри (помещения, материали, костюми и т.н.) и информационната осигуреност. Под внимание се взима и ефектът, който ролевата игра би оказала върху външни лица, ако пълната изолация от околния свят е невъзможна.

Обикновено хората се притесняват да участват в ролеви игри. Затова не е правилно да бъдат затрупвани с информация, това само ще ги изнерви допълнително. Ако все пак е необходимо да имат предвид определена ключова информация за контекста на ситуацията, е добре тя да им се предостави в принтиран вид и да не я заучават наизуст.

Ако е предвидено разиграването на повече от една ситуации (игри), последователността им трябва да отговаря на последователността на уменията, които трябва да бъдат развити. Всяка игра може да изисква усвояването на нови и непрекъснато усложняващи се умения и качества. Това е и генералната цел на ролевите игри – да се допълват една друга и всички заедно да са част от един мащабен тренировъчен процес.

Ако искате да научите как използваме ролевите игри в нашите обучения и тиймбилдинг програми, посетете фирмения сайт на Тренинг Дивижън и се свържете с нас.

Share on Facebook