Едно от най-важните стъпала при превръщането на фасилитаторите в професионални треньори е работата с колега. Ко-фасилитирането, както всеки друг метод на обучение, има своите предимства и потенциални недостатъци, които обаче с добра подготовка и желание могат да бъдат избегнати.

Предимствата на съвместното фасилитиране могат да се разгледат в два плана: спрямо обучаваната група и спрямо самите треньори. Наличието на много хора създава условие за възникването на различни ситуации, с които само един треньор не е в състояние да се справи, независимо от подготовката си. Такава например е силно емоционалната ситуация. Тогава пред фасилитатора стои проблемът дали да се погрижи първо за афектираните лица, или да помогне да останалите членове на групата, да си направят поучителни изводи за случилото се. Друго важно предимство е възможността за допълване на стиловете, което помага и на двете страни – участници в мероприятието. По този начин на групата в тимбилдинг обучението може по-лесно да се илюстрират адекватни реакции в междуличностните отношения, а самите фасилитатори имат възможност да се поучат от силните и слабите страни в представянето на колегата си. Моделът на съвместно преподаване намалява зависимостта на групата от самите треньори, позволява спазването на добро темпо на работа, улеснява наблюдението и провокирането на членовете на групата, спомага за избягването на субективизма в подбора и развитието на представяните теми. Всичко това прави възможна появата на синергетичният ефект по време на самото обучение.

Потенциалните недостатъци на този метод на фасилитиране произтичат от основната му характерна черта – наличие на две личности, като предотвратяването им зависи единствено и само от това до каква степен се осъзнава опасността от възникването им. Недостатък например е възможността двамата партньори да имат различна ориентация, било то теоретична, техническа или друга, както и да имат твърде сходна подготовка и разбирания, което пък води до взаимни бели петна. Опасност създава и възможността за възникване на конкуренция между двама професионални треньори , от възникване на напрежение между тях и представяне на негативен модел, от преиграване, използването на различен ритъм по време на мероприятието и др.

Избягването на потенциалните недостатъци на модела не е трудно осъществимо. Един от най-лесните начини за постигане на това е като двамата фасилитатори, избрали да работят заедно, предварително споделят вижданията си и опита си за сходни групови ситуации. Друг начин е търсенето на обратна връзка, като тук е много важно ко-фасилитаторите да бъдат честни както един към друг, така и към групата, с която ще работят и от която искат оценка. Когато някой от двамата партньори реши да се намеси в дейността на колегата си фасилитатор, той задължително трябва да подлага на проверка причините, заради които го прави. В противен случай може да се окаже, че просто се стреми да задоволи личните си нужди, вместо тези на групата.

Един от най-важните моменти в съвместното фасилитиране е координирането с партньора. То помага да се оптимизират възможностите на двамата треньори и да се намали рискът от възникването на някой от потенциалните недостатъци на модела. За тази цел е необходимо фасилитаторите да споделят своите очаквания за мероприятието, своят професионален опит, да познават силните и слабите страни на другия и да си помагат взаимно.

Благодарим на marajade91 за снимката.

Можете да разгледате предлаганите от нас Обучения и тимбилдинги.

Share on Facebook