Състоянието на непрестанно движение и промяна е характерно за заобикалящия ни свят. Отделните индивиди неизменно участват в този непрекъснат процес на промяна и реагират по свой начин на случващото се. Всеки от нас осъзнато или не „избира” какво да възприеме и как да го интерпретира, т.е. развива своя собствена ментална нагласа, която му помага да отсее важното от несъщественото в заобикалящата ни реалност. Усвояването на нова нагласа, в което всъщност се състои промяната, е обусловено от изменение на обстоятелствата и неефективност на утвърдения ментален модел, както и от усещане за дискомфорт и неудовлетворение.

Основната задача на фасилитатора на промяна е да способства за изясняването на вече съществуващата нагласа и да насърчи промяна, ако тази нагласа е неадекватна или недобре структурирана. Трябва да пренасочи вниманието на конкретния индивид в правилната посока, помагайки му да открие действителната причина за вътрешното му неудовлетворение. 

Фасилитаторът трябва да насърчи определени ментални нагласи, които улесняват усвояването на нов модел. Особено полезен тук е приключенският дух, с който индивидът би било добре да подходи към непознатото. Важно е също така той да е наясно с това, което му се случва, особено по отношение на наглед несъществени и трудно доловими промени, които обаче оказват сериозно влияние. Осъзнаването на дадено преживяване като собствено, т.е. персонифицирането му, играе съществена роля за овладяването и разбирането на индивидуалните емоции. Маската „Ние” може да е особено заблуждаваща и опасна, когато човек има нужда от промяна, но не застава зад собствените си действия, приписвайки ги на групата.

Фасилитираща функция има и извършването на дадена задача по нов начин. Целта е не толкова откриването на по-добър метод, колкото осъзнаването на различните аспекти на нещата, с които рутинно се занимаваме.

Особено полезно е заемането на ясна позиция по проблем дори с цената на конфронтация. Комформизмът е контрапродуктивен, докато конфронтацията води до изясняване на причините за напрежение и неудовлетворение.

Част от фасилитирането на промяна се състои в отчитането на процеси и взаимовръзки. Тук особено значение имат социокултурните и семейните отношения, чиито състояния трябва да бъдат оценени правилно, а не да се превръщат в извинение.

Фасилитаторът трябва да изследва за празноти или блокаж в комуникацията, т.е. да е наясно какво липсва или остава недоизказано и премълчано. Тази информация би допринесла допълнително за фокусиране върху истинския проблем, за който често умишлено не се говори. Обикновено разглеждаме блокажа като нещо, което просто трябва да се отстрани и забравяме, че той е важна част от ситуацията и без осъзнаването на причините, довели до него, не можем да разберем и самата ситуация.

Промяната може да бъде фасилитирана и чрез стимулиране на въобръжението и фантазията.  Използването на метафори в обученията понякога улеснява преоткриването на различни аспекти на ситуацията в нова светлина и по-доброто разбиране на отношенията между частите. Сънищата предоставят богат материал за въображаеми ситуации, които могат да бъдат изключително полезни, когато се прави разлика между реалност и въображение и двете не се смесват.

Определянето на функции е друга задача в процеса на фасилитиране на промяна. Това са правилата, които ръководят поведението на индивида. Те реално определят структурата на конкретната ситуация и задават ефективното поведение в нея.

Това е един от начините, чрез които въздействаме по време на провежданите от нас Обучения и тимбилдинги.

Share on Facebook

Едно от най-важните стъпала при превръщането на фасилитаторите в професионални треньори е работата с колега. Ко-фасилитирането, както всеки друг метод на обучение, има своите предимства и потенциални недостатъци, които обаче с добра подготовка и желание могат да бъдат избегнати.

Предимствата на съвместното фасилитиране могат да се разгледат в два плана: спрямо обучаваната група и спрямо самите треньори. Наличието на много хора създава условие за възникването на различни ситуации, с които само един треньор не е в състояние да се справи, независимо от подготовката си. Такава например е силно емоционалната ситуация. Тогава пред фасилитатора стои проблемът дали да се погрижи първо за афектираните лица, или да помогне да останалите членове на групата, да си направят поучителни изводи за случилото се. Друго важно предимство е възможността за допълване на стиловете, което помага и на двете страни – участници в мероприятието. По този начин на групата в тимбилдинг обучението може по-лесно да се илюстрират адекватни реакции в междуличностните отношения, а самите фасилитатори имат възможност да се поучат от силните и слабите страни в представянето на колегата си. Моделът на съвместно преподаване намалява зависимостта на групата от самите треньори, позволява спазването на добро темпо на работа, улеснява наблюдението и провокирането на членовете на групата, спомага за избягването на субективизма в подбора и развитието на представяните теми. Всичко това прави възможна появата на синергетичният ефект по време на самото обучение.

Потенциалните недостатъци на този метод на фасилитиране произтичат от основната му характерна черта – наличие на две личности, като предотвратяването им зависи единствено и само от това до каква степен се осъзнава опасността от възникването им. Недостатък например е възможността двамата партньори да имат различна ориентация, било то теоретична, техническа или друга, както и да имат твърде сходна подготовка и разбирания, което пък води до взаимни бели петна. Опасност създава и възможността за възникване на конкуренция между двама професионални треньори , от възникване на напрежение между тях и представяне на негативен модел, от преиграване, използването на различен ритъм по време на мероприятието и др.

Избягването на потенциалните недостатъци на модела не е трудно осъществимо. Един от най-лесните начини за постигане на това е като двамата фасилитатори, избрали да работят заедно, предварително споделят вижданията си и опита си за сходни групови ситуации. Друг начин е търсенето на обратна връзка, като тук е много важно ко-фасилитаторите да бъдат честни както един към друг, така и към групата, с която ще работят и от която искат оценка. Когато някой от двамата партньори реши да се намеси в дейността на колегата си фасилитатор, той задължително трябва да подлага на проверка причините, заради които го прави. В противен случай може да се окаже, че просто се стреми да задоволи личните си нужди, вместо тези на групата.

Един от най-важните моменти в съвместното фасилитиране е координирането с партньора. То помага да се оптимизират възможностите на двамата треньори и да се намали рискът от възникването на някой от потенциалните недостатъци на модела. За тази цел е необходимо фасилитаторите да споделят своите очаквания за мероприятието, своят професионален опит, да познават силните и слабите страни на другия и да си помагат взаимно.

Благодарим на marajade91 за снимката.

Можете да разгледате предлаганите от нас Обучения и тимбилдинги.

Share on Facebook