Всички организирани преживявания, релизирани с помощта на фасилитатор, трябва да бъдат добре осмислени от участниците. Неизказаните чувства или липсата на разбиране могат да попречат на усвояването на положителния опит от преживяването. Именно в процеса на осмисляне и оценка на събитието се  проявява особено ярко ролята на фасилитатора. Той трябва да насочи участниците в процеса на трансформиране на колективното преживяване в личен житейски опит. Затова фасилитаторът избира преживяване въз основа на два критерия: своята собствена компетентност (ще бъде ли самият той способен да се справи с организацията на преживяването и усвояването на резултатите от него?) и нуждите на участниците.

Могат да бъдат очертани следните основни типове организирани преживявания:

• Индивидуално развитие – цел е разширяването на мирогледа и самосъзнанието. Стимулират се сетивата, насърчава се откровеността с другите, преодоляване на полови или расови предубеждения.
• Комуникация – акцент върху вербално и невербално общуване на личностно и групово равнище.
• Решаване на проблеми – набляга се на откриване на алтернативни решения, обмен на информация, постигане на консенсус, а не компромис.
• Групи – фокус върху влиянието, което индивидът оказва върху групата, и обратно – групата върху индивида; изяснява процесите, които протичат в определена група, вкл. съревнованието и конфликтите между членовете.
• Отбори – как даден отбор се организира и функционира с цел постигане на целите си.
• Консултиране и фасилитиране – целта е подобряване на уменията на външни и вътрешни консултанти и фасилитатори: насърчаване на откритостта, самодиагностиката, справяне с проблемите в процеса на усвояване на нови ментални модели.
• Лидерство – набляга се на уменията, необходими за ефективно лидерско поведение: усвояване на различни стилове, етични измерения на действията, разчупване на стереотипите.

Важно е фасилитаторът да е наясно защо предпочтита да организира точно определено преживяване, а не някое друго. Основната причина винаги трябва да са образователните потребности на участниците, а не личните симпатии на фасилитатора. Не трябва да се стига до ситуация, в която за решението да се търси проблем –  правилната последователност е точно обратната.

Някои преживявания като например невербалните дейности пораждат притеснение у много участници, които се сблъскват за първи път с тях. Затова е добре фасилитаторът да знае до каква степен участниците са склонни да експериментират и да опитват нови неща. В противен случай те ще възприемат отбранителна позиция и няма как да усвоят нови умения.

Чрез промяна на структурата на преживяването фасилитаторът може да допринесе много за увеличаването на полезността му.  Промяната трябва да започне със сравнение на целите на самото преживяване с тези на тренировъчния процес. След като целите се изяснят, всички процедури, работни материали и др. могат да бъдат нагодени към постигането на тези цели. Специфични местни особености могат да бъдат съобразени и включени в преживяването.

Самото организиране на преживяване не трябва да се възприема като изцяло предопределен процес. Теорията оставя достатъчно възможности за креативност и доколкото поставените цели се изпълняват, всяка иновация заслужава внимание.

Можете да разгледате нашия уеб сайт за конкретни обучения с организирани преживявания и да се свържете с нас за повече информация.

Share on Facebook

При повечето организирани преживявания фасилитаторът първо представя дейността на групата, обяснява процедурите, към които участниците трябва да се придържат и дава насоки за изпълнение. След това участниците разиграват конкретното преживяване или изпълняват задачата (обикновено разделени на няколко подгрупи), a накрая всички реакции, изводи и идеи за възможно приложение на наученото се обсъждат на една обща групова среща.

На разположение са разнообразни типове дейности и техники за фасилитиране на обучението чрез организирани преживявания:

• Конструкции – сглобяване на части, напр. нареждане на пъзел;
• Събиране на информация – броене, измерване, интервюиране, проверка дали средствата са достатъчно, оценка на умения и т.н.
• Дискусии – разговори, диалози, поставяне на въпроси и търсене на отговор;
• Експерименти – проследяване на изследователски парадигми, работа с хипотези;
• Игри – адаптация на стандартни игри, игри с карти, игри на маса;
• Изобразяване – колажи, рисуване с ръце, екипна картина, глинени скулптури, рекламни плакати, графики и диаграми, постери;
• Аудио-визуални средства;
• Насочване на образи – различни истории, пътувания, развиване на система за обратна връзка;
• Модели – концептуални схеми, диаграми;
• Невербална комуникация – символична комуникация, езика на тялото, четене по лице, значение на изражението на лицето;
• Ролеви игри – размяна на роли, алтер его, влизане в ролята на отсрещния, поведенческо учене;
• Симулации – по-организирани ролеви игри, опростяване на сложни явления;
• Подгрупи – със или без предишен опит, хомогенни или хетерогенни според пол, възраст, етнос, политически възгледи, обществена позиция;
• Задачи – решаване на проблем, взимане на решение, изготвяне на план.

Всички тези дейности могат да се използват за организирането на повече от един тип преживявания. Например конструкциите, игрите, задачите, симулациите и ролите могат да се използват за изучаване на груповата динамика и процеси, лидерството, мотивацията и др. Аналогично, дискусиите, изобразяването, насочените образи, ролите и субгрупите могат да се използват за изследване на личните или груповите ценности.

Типична комуникационна дейност е активното слушане, при което слушателят повтаря със свои думи чутото. Тази дейност разкрива дали говорещият е бил достатъчно ясен, а също дали слушателят е чул и разбрал посланието. Мениджърите, съветниците, интервюиращите кандидати за работа имат полза от това упражнение, защото на работното място от тях се изисква да чуват добре.

Даването и получаването на обратна връзка позволява на участниците да следят за влиянието, което собственото им поведение оказва върху останалите и дали съвпада с намеренията им.

Дейности със състезателен елемент като например сглобяването на модел за време могат да се използват за изследване на градивните и деструктивните аспекти на груповото съревнование.

Описаните тук дейности са примерни и, разбира се, не са задължително условие за едно добро организирано преживяване. Всяка дейност, мотивирана от целите на преживяването и конкретното обучение, може да намери успешно приложение. Използвайте въображението си.

Share on Facebook

Организираните преживявания са безкрайно разнообразни и с голям потенциал за адаптиране. Те се основават на индивидуалното поведение на участниците, на конструктивната обратна връзка с фасилитатора, на процеса на осъзнаване и на интегрирането на наученото в собственото поведение. Могат да бъдат лесно адаптирани към специфичните нужди на групата или към целта, която фасилитаторът предварително е поставил. Организираните преживявания не предполагат задължителна за следване структура. Успехът им зависи най-вече от умението на фасилитатора да ги приспособи към конкретната ситуация.

Компоненти на организираните преживявания: цели, големина на групата, необходимо време, материали, физическа среда, протичане, разновидности, признаване на заслугите.

Целите или очакваният изход от преживяването – какво се очаква участниците да научат? Целите трябва да са реалистични и обвързани с времеви хоризонт. Езикът, с който те се поднасят на участниците, трябва да е разбираем.

Големината на групата се отнася до определянето на минималния и максималния брой участници в преживяването, вкл. различни подгрупи и странични наблюдатели.

Времето е в тясна връзка с поставените цели. То трябва да се посочи въз основа на предишен опит, т.е. да е проверено на практика. По-продължителните периоди може да се разделят на по-кратки сесии.

Основните критерии за материалите са: достъпност, полезност, лесна подготовка.

Физическата среда е свързана с материалните нужди на групата – всички участници в една стая или всеки в отделно помещение, около маса или не, необходимост от специално оборудване на помещението и т.н.

Протичането включва както поредицата действия за реализирането на преживяването, така и задължителната дискусия на участниците накрая.

Разновидностите на преживяването се изразяват във възможността за адаптиране  на дейността за нуждите на различни групи участници, странични наблюдатели и т.н.

Признавайки заслугите на всички, които са допринесли, фасилитаторът всъщност показва, че цени вложените от всеки усилия и морално ги възнаграждава.

За пример взимаме преживяването „Сенки на различието”. То запознава участниците с разнообразните метавербални аспекти на комуникацията: тон на гласа, мелодия, използване на паузи, както и с невербални компоненти като жестове, пози, изражение на лицето. Вниманието на участниците се насочва към съзнателната или несъзнателната употреба на тези средства за комуникация. Как самите те ги използват и как реагират на употребата им от страна на събеседника? Особено внимание се отделя на конфликта между речевото послание и метавербалното или невербалното. В малки групи част от участниците се редуват, четейки на глас различни текстове, с чието съдържание са или напълно съгласни, или в голяма степен несъгласни. Останалите членове на групата следят за метавербални знаци, подсказващи отношението на четящия.

Не е възможно да се организира преживяване, което да гарантира усвояването на точно определени умения. Рядко фасилитаторът в обученията ще използва едно и също преживяване два пъти, без да го адаптира към специфичните нужди на групата. Все пак крайната цел е изхода от процеса да стане по-предвидим, а уменията, които участниците придобиват – по-ясно насочени.

Share on Facebook