Организиране на преживяване
Организираните преживявания са безкрайно разнообразни и с голям потенциал за адаптиране. Те се основават на индивидуалното поведение на участниците, на конструктивната обратна връзка с фасилитатора, на процеса на осъзнаване и на интегрирането на наученото в собственото поведение. Могат да бъдат лесно адаптирани към специфичните нужди на групата или към целта, която фасилитаторът предварително е поставил. Организираните преживявания не предполагат задължителна за следване структура. Успехът им зависи най-вече от умението на фасилитатора да ги приспособи към конкретната ситуация.
Компоненти на организираните преживявания: цели, големина на групата, необходимо време, материали, физическа среда, протичане, разновидности, признаване на заслугите.
Целите или очакваният изход от преживяването – какво се очаква участниците да научат? Целите трябва да са реалистични и обвързани с времеви хоризонт. Езикът, с който те се поднасят на участниците, трябва да е разбираем.
Големината на групата се отнася до определянето на минималния и максималния брой участници в преживяването, вкл. различни подгрупи и странични наблюдатели.
Времето е в тясна връзка с поставените цели. То трябва да се посочи въз основа на предишен опит, т.е. да е проверено на практика. По-продължителните периоди може да се разделят на по-кратки сесии.
Основните критерии за материалите са: достъпност, полезност, лесна подготовка.
Физическата среда е свързана с материалните нужди на групата – всички участници в една стая или всеки в отделно помещение, около маса или не, необходимост от специално оборудване на помещението и т.н.
Протичането включва както поредицата действия за реализирането на преживяването, така и задължителната дискусия на участниците накрая.
Разновидностите на преживяването се изразяват във възможността за адаптиране на дейността за нуждите на различни групи участници, странични наблюдатели и т.н.
Признавайки заслугите на всички, които са допринесли, фасилитаторът всъщност показва, че цени вложените от всеки усилия и морално ги възнаграждава.
За пример взимаме преживяването „Сенки на различието”. То запознава участниците с разнообразните метавербални аспекти на комуникацията: тон на гласа, мелодия, използване на паузи, както и с невербални компоненти като жестове, пози, изражение на лицето. Вниманието на участниците се насочва към съзнателната или несъзнателната употреба на тези средства за комуникация. Как самите те ги използват и как реагират на употребата им от страна на събеседника? Особено внимание се отделя на конфликта между речевото послание и метавербалното или невербалното. В малки групи част от участниците се редуват, четейки на глас различни текстове, с чието съдържание са или напълно съгласни, или в голяма степен несъгласни. Останалите членове на групата следят за метавербални знаци, подсказващи отношението на четящия.
Не е възможно да се организира преживяване, което да гарантира усвояването на точно определени умения. Рядко фасилитаторът в обученията ще използва едно и също преживяване два пъти, без да го адаптира към специфичните нужди на групата. Все пак крайната цел е изхода от процеса да стане по-предвидим, а уменията, които участниците придобиват – по-ясно насочени.
Един коментар to “Организиране на преживяване”
[...] повечето организирани преживявания фасилитаторът първо представя дейността на групата, [...]
Оставете коментар