Склонност на мениджъра към поемането на рискове
В миналата статия разкрихме схемата, по която се взема решение при рискови ситуации. Там показахме кои са основните стъпки, които трябва да се следват и на кои въпроси трябва да се даде отговор, преди да се предприеме действие. Цялата информация, която дадохме обаче, бе схематична и очерта само рамките, в които да се действа, а сега ще разкрием и част от съдържанието, което се включва в тези рамки.
Въпреки че е спомената в края на предната статия, склонността на лидера към риск е един от основните фактори, които трябва да се вземат предвид. За да се самоопределим като човек, предпочитащ сигурността или като „авантюрист”, можем да използваме следната таблица:
Хора, чието поведение клони към рисковано: |
Хора, чието поведение клони към предпазливо: |
Мото: Без риск няма успех. |
Мото: По-добре подсигурени, отколкото съжаляващи. |
Информацията, която получаваме за себе си според горопосочените критерии ни поставя в една от петте условни категории:
- Хора, които карат велоаргометър с каска и наколенки.
- Предимно предпазливи личности.
- Хора, отворени към различни алтернативи и възможности, които обаче са наясно с това, кои граници не бива да се прекосяват.
- По-скоро дръзки личности.
- Хора, готови да прескочат Големия Каньон с реактивен мотор.
Веднъж определили към коя условна графа спадаме, ние вече сме наясно с част от своите слаби страни. Познаването на собствените ни недостатъци ще ни помогне по-лесно да преценяваме до колко една ситуация е рискова в действителност. За да го постигнем обаче, трябва да се водим не само от графата, в която се вписваме, но и от това, кои от изброените в таблицата критерии се отнасят за нас. Ако мениджърът например е твърде песимистично настроен при вземането на решения, но и действа импулсивно, то независимо от това, че характеристиките се намират в различни колони на таблицата, те носят двоен негативен ефект. Заради отрицателното си отношение по принцип и прибързаността си, той може да отхвърли проекта без дори да обърне внимание на ползите от него.
Трябва да се отбележи, че сред посочените категории „склонност към рисково поведение” няма най-правилна. Това че даден мениджър спада към някоя от тях не го прави добър или лош управник. Те имат за цел да покажат алтернативи за действие. Тъй като хората са съзнателни, мислещи същества те могат да определят сами как ще постъпят в дадена ситуация. Има моменти от живота на човек, в които ако нямаш смелост да скочиш в дълбокото без пояс, може никога да не постигнеш истински успех. Тези моменти настъпват както в личния, така и в професионалния живот на човек. Ето защо в тази статия ние се опитахме да ви покажем как да упознаете по-добре своите лични склонности към поемане на рискове и да ги обърнете във ваша полза.
Ако тази информация не ви е достатъчна може да се обърнете към нас и нашите обучения за мениджърски умения и коучинг.
3 коментара to “Склонност на мениджъра към поемането на рискове”
Regulatory focus theory е теорията, която разглежда тези типове поведение. Спорем мен посочената класификация придобива още по-голяма сила, когато към нея се добави стойност на поетия риск. Едно би било рисковото поведение, ако “възвръщаемостта” е висока и друго, ако тя е ниска.
Статия е иначе супер:)
Много благодаря за коментара! Надявам се, че и другите статии ви харесват. Ще се радвам да скоро да видя друго ваше мнение в нашия блог.
Моля, намирам блога Ви за интересен. Каня Ви също да посетите моя блог http://www.marketing-college.com и да имаме добър повод за дискусии. Успех.
Оставете коментар