Какво е рискът? Как така, само една малка дума е способна да повиши адреналина ни, да ни уплаши или въодушеви? В действителност поемането на риск, в икономическия смисъл на тези думи, означава просто взимане на решения в условия на несигурност. Да, съществува опасност да загубим нещо ценно, но е възможно и да спечелим много повече, отколкото сме очаквали. Също като игра на покер с тази разлика, че тук, ако следваш няколко прости правила, можеш не само да надникнеш в картите на противника, но и да управляваш част от ходовете му.

Схемата, по която се взимат решения в условията на несигурност въобще не е сложна. Ако се замислим по-сериозно, ще видим че ние я използваме всеки ден и то несъзнателно. Когато избираме дали да се качим в колата или да използваме градският транспорт например, ние предполагаме, но не знаем със сигурност дали и къде ще има задръстване. Това е малко решение, което се взема бързо. Механизмът му обаче е почти същия като този, по който избираме дали да подпишем партньорство с дадена фирма или не. Прочети цялата публикация…

Share on Facebook

Състоянието на непрестанно движение и промяна е характерно за заобикалящия ни свят. Отделните индивиди неизменно участват в този непрекъснат процес на промяна и реагират по свой начин на случващото се. Всеки от нас осъзнато или не „избира” какво да възприеме и как да го интерпретира, т.е. развива своя собствена ментална нагласа, която му помага да отсее важното от несъщественото в заобикалящата ни реалност. Усвояването на нова нагласа, в което всъщност се състои промяната, е обусловено от изменение на обстоятелствата и неефективност на утвърдения ментален модел, както и от усещане за дискомфорт и неудовлетворение.

Основната задача на фасилитатора на промяна е да способства за изясняването на вече съществуващата нагласа и да насърчи промяна, ако тази нагласа е неадекватна или недобре структурирана. Трябва да пренасочи вниманието на конкретния индивид в правилната посока, помагайки му да открие действителната причина за вътрешното му неудовлетворение.  Прочети цялата публикация…

Share on Facebook

През последните няколко десетилетия се наблюдава огромен интерес към процеса на планирана промяна и ролята на участниците в нея. Целта на тази статия е да изясни какво се случва и какви роли се изпълняват в процесите.

Процесът на промяната  може да бъде разделен на три фази: „размразяване”, „промяна”, и „замразяване”. При втората фаза „промяна” съществуват сили, насочени против промяната. С цел противодействие се намесва индивидът – фактор на промяната. Неговата роля е да подготви средата за планираната промяна. Така се преодолява съпротивлението и създава позитивна нагласа за промяна. При промени, извършени от група, съществува тенденция към връщане в начално състояние преди промяната. За да се избегне този преход, след фазата на „промяната”, е необходима фаза на „стабилност”. Последната дава възможност на промяната да се утвърди. Всяка организация трябва да премине през тези стъпки, за да запази равновесието си в постоянно променящата се бизнес среда. Преминаването през фазите води до адаптация или процес на изглаждане на противоречията между стабилната структура и променящата се среда. Прочети цялата публикация…

Share on Facebook

Добрият кейс е като превозно средство, което транспортира парче от миналото директно на тренировъчната площадка. Методът „кейс стъди” (анализ на случай) използва натрупания предишен опит като отправна точка. Позволява ни да се учим от действителни ситуации в миналото и от реално настъпили последствия. Чрез приложението му в сферата на човешките ресурси се цели запознаване на участниците с кръг от реални мениджърски ситуации, които изискват неотложни решения и действия.

Следването на рутинни процедури в управленския процес невинаги дава желания резултат. Често се налага да се взимат несвойствени решения. Така намирайки се в ситуация на недостатъчна информационна осигуреност, мениджърът трябва да прецени дали е в състояние да вземе решението или е по-разумно да го отложи във времето.

Насоката на едно кейс стъди може да бъде към конкретна личност, инцидент или ситуация. Това са трите основни типа кейсове, с които се работи в изследователската практика. Прочети цялата публикация…

Share on Facebook

Организационният мениджмънт има потребност от модели, които да предвиждат бъдещите събития и последствия. Такива причинноследствени модели боравят с организационните условия и с типовете поведение, които същите провокират. Те се основават на солидно проучване и на дългогодишен опит в сферата на консултантските услуги.

Причинноследственият модел трябва да конкретизира взаимовръзките между организационните променливи и да разграничи трансформационната от транзакционната динамика в поведението. Трансформационна динамика имаме,  когато промяната се дължи на взаимодействия с външни фактори, които изискват от членовете на организацията изцяло нов тип поведение. За разлика от нея при транзакционната промяната се осъществява чрез относително краткотрайна размяна на услуги между хора и групи според принципа „ако ти направиш нещо за мен, аз ще направя друго за теб”. Прочети цялата публикация…

Share on Facebook