Организирани преживявания – оценка и избор
Всички организирани преживявания, релизирани с помощта на фасилитатор, трябва да бъдат добре осмислени от участниците. Неизказаните чувства или липсата на разбиране могат да попречат на усвояването на положителния опит от преживяването. Именно в процеса на осмисляне и оценка на събитието се проявява особено ярко ролята на фасилитатора. Той трябва да насочи участниците в процеса на трансформиране на колективното преживяване в личен житейски опит. Затова фасилитаторът избира преживяване въз основа на два критерия: своята собствена компетентност (ще бъде ли самият той способен да се справи с организацията на преживяването и усвояването на резултатите от него?) и нуждите на участниците.
Могат да бъдат очертани следните основни типове организирани преживявания:
- Индивидуално развитие – цел е разширяването на мирогледа и самосъзнанието. Стимулират се сетивата, насърчава се откровеността с другите, преодоляване на полови или расови предубеждения.
- Комуникация – акцент върху вербално и невербално общуване на личностно и групово равнище.
- Решаване на проблеми – набляга се на откриване на алтернативни решения, обмен на информация, постигане на консенсус, а не компромис.
- Групи – фокус върху влиянието, което индивидът оказва върху групата, и обратно – групата върху индивида; изяснява процесите, които протичат в определена група, вкл. съревнованието и конфликтите между членовете.
- Отбори – как даден отбор се организира и функционира с цел постигане на целите си.
- Консултиране и фасилитиране – целта е подобряване на уменията на външни и вътрешни консултанти и фасилитатори: насърчаване на откритостта, самодиагностиката, справяне с проблемите в процеса на усвояване на нови ментални модели.
- Лидерство – набляга се на уменията, необходими за ефективно лидерско поведение: усвояване на различни стилове, етични измерения на действията, разчупване на стереотипите.
Важно е фасилитаторът да е наясно защо предпочтита да организира точно определено преживяване, а не някое друго. Основната причина винаги трябва да са образователните потребности на участниците, а не личните симпатии на фасилитатора. Не трябва да се стига до ситуация, в която за решението да се търси проблем – правилната последователност е точно обратната.
Някои преживявания като например невербалните дейности пораждат притеснение у много участници, които се сблъскват за първи път с тях. Затова е добре фасилитаторът да знае до каква степен участниците са склонни да експериментират и да опитват нови неща. В противен случай те ще възприемат отбранителна позиция и няма как да усвоят нови умения.
Чрез промяна на структурата на преживяването фасилитаторът може да допринесе много за увеличаването на полезността му. Промяната трябва да започне със сравнение на целите на самото преживяване с тези на тренировъчния процес. След като целите се изяснят, всички процедури, работни материали и др. могат да бъдат нагодени към постигането на тези цели. Специфични местни особености могат да бъдат съобразени и включени в преживяването.
Самото организиране на преживяване не трябва да се възприема като изцяло предопределен процес. Теорията оставя достатъчно възможности за креативност и доколкото поставените цели се изпълняват, всяка иновация заслужава внимание.
Можете да разгледате нашия уеб сайт за конкретни обучения с организирани преживявания и да се свържете с нас за повече информация.
Оставете коментар