Структура и дейности на организираните преживявания
При повечето организирани преживявания фасилитаторът първо представя дейността на групата, обяснява процедурите, към които участниците трябва да се придържат и дава насоки за изпълнение. След това участниците разиграват конкретното преживяване или изпълняват задачата (обикновено разделени на няколко подгрупи), a накрая всички реакции, изводи и идеи за възможно приложение на наученото се обсъждат на една обща групова среща.
На разположение са разнообразни типове дейности и техники за фасилитиране на обучението чрез организирани преживявания:
- Конструкции – сглобяване на части, напр. нареждане на пъзел;
- Събиране на информация – броене, измерване, интервюиране, проверка дали средствата са достатъчно, оценка на умения и т.н.
- Дискусии – разговори, диалози, поставяне на въпроси и търсене на отговор;
- Експерименти – проследяване на изследователски парадигми, работа с хипотези;
- Игри – адаптация на стандартни игри, игри с карти, игри на маса;
- Изобразяване – колажи, рисуване с ръце, екипна картина, глинени скулптури, рекламни плакати, графики и диаграми, постери;
- Аудио-визуални средства;
- Насочване на образи – различни истории, пътувания, развиване на система за обратна връзка;
- Модели – концептуални схеми, диаграми;
- Невербална комуникация – символична комуникация, езика на тялото, четене по лице, значение на изражението на лицето;
- Ролеви игри – размяна на роли, алтер его, влизане в ролята на отсрещния, поведенческо учене;
- Симулации – по-организирани ролеви игри, опростяване на сложни явления;
- Подгрупи – със или без предишен опит, хомогенни или хетерогенни според пол, възраст, етнос, политически възгледи, обществена позиция;
- Задачи – решаване на проблем, взимане на решение, изготвяне на план.
Всички тези дейности могат да се използват за организирането на повече от един тип преживявания. Например конструкциите, игрите, задачите, симулациите и ролите могат да се използват за изучаване на груповата динамика и процеси, лидерството, мотивацията и др. Аналогично, дискусиите, изобразяването, насочените образи, ролите и субгрупите могат да се използват за изследване на личните или груповите ценности.
Типична комуникационна дейност е активното слушане, при което слушателят повтаря със свои думи чутото. Тази дейност разкрива дали говорещият е бил достатъчно ясен, а също дали слушателят е чул и разбрал посланието. Мениджърите, съветниците, интервюиращите кандидати за работа имат полза от това упражнение, защото на работното място от тях се изисква да чуват добре.
Даването и получаването на обратна връзка позволява на участниците да следят за влиянието, което собственото им поведение оказва върху останалите и дали съвпада с намеренията им.
Дейности със състезателен елемент като например сглобяването на модел за време могат да се използват за изследване на градивните и деструктивните аспекти на груповото съревнование.
Описаните тук дейности са примерни и, разбира се, не са задължително условие за едно добро организирано преживяване. Всяка дейност, мотивирана от целите на преживяването и конкретното обучение, може да намери успешно приложение. Използвайте въображението си.
Оставете коментар