Вместо да се придържа към строг набор от правила за изследване на определен брой променливи, методът „кейс стъди” включва дълбочинно разглеждане в течение на дълъг период от време на едно-единствено явление, наречено кейс. Този метод, характерен за социалните науки, ни предлага един систематичен подход за наблюдаване на явленията, събиране на данни, анализиране на информацията и за постигане на резултати.

Възможно е подходът да бъде дефиниран като изследователска стратегия – емпирично изледване, което проучва даден феномен в неговата естествена среда.

Процесът на разработване на кейс стъди включва следните основни етапи: проучване, писане, корекции и публикуване.

Проучване: Основната задача е откриването на подходящ изследователски обект (напр. организация). След това трябва да бъде събрана цялата необходима информация от хора, групи и други източници в рамките на избраната организация. На този предварителен етап се проверяват факти, кръстосват се различни източници и се полагат основите на бъдещото изследване. Търси се отговор на следните въпроси: Защо е необходим този кейс, на кого ще послужи? Кои типове проблеми трябва да бъдат включени в него? Коя организация може да илюстрира най-добре кейса?

Писане: Пресяване и организиране на информацията, конкретизиране на рамката на кейса и логическа подредба на събраните материали. Трябва да се обърне внимание на езика, граматиката и пунктоацията.

Корекции: Предаване на текста на по-опитен автор, който дава оценка и препоръчва съкращения и допълнения. В най-добрия случай това е служител на самата организация, който е запознат с проблематиката и може да прецени каква част от написаното става за публикуване, без да се накърняват интересите на организацията.

Публикуване: Трябва да се получи формалното разрешение на организацията, въз основа на която е написан кейсът.

Обикновено в книгите с кейс стъди се включва и раздел с насоки към фасилитатора. За да използват ефективно даден кейс, участниците се нуждаят от определени минимални предварителни познания в областта на проблема: къде и как може да се приложи кейсът, опит на други фасилитатори и т.н. В никакъв случай обаче не бива да се опорочава процесът на достигане до крайния резултат, т.е. не бива да се разкрива цялата информация, с която авторът на кейса разполага – това би обезсмислило самата инициатива.

Почти винаги идентичността на организацията, върху която се основава кейсът, следва да бъде прикрита. Запазени остават единствено събития и факти, имащи директно отношение към проблема на изследването (кейса). Основната причина за това е предотвратяването на загубата на пазари или съхраняването на кредибилността (добрия имидж) на разглежданата организация.

Без съмнение всеки добър кейс се базира върху действителни данни, дори ако са изменени до известна степен, за да се открои по-добре действителният проблем.

Представените накратко особености на кейс стъди очертават сложната природа на метода и оставят открит въпроса дали си заслужава да заложим смело на него в тренировъчната практика. На запад тази дилема отдавна е разрешена и техниката намира широко приложение въпреки нестандартната си специфика. Само времето ще покаже дали този метод има бъдеще при обученията у нас.

Share on Facebook

• Приложението на метода „кейс стъди” в развитието на човешките ресурси
• Организирани преживявания – оценка и избор
• Фотогалерия обучения – избрани моменти от проведени обучения
• Принципи на фасилитиране на промяна
• Структура и дейности на организираните преживявания
• Организиране на преживяване
• Ролеви игри – оценка и избор
• Обучения за лидери от „Тренинг Дивижън”
• Красотата на властта
• Склонност на мениджъра към поемането на рискове