През последните няколко десетилетия се наблюдава огромен интерес към процеса на планирана промяна и ролята на участниците в нея. Целта на тази статия е да изясни какво се случва и какви роли се изпълняват в процесите.

Процесът на промяната  може да бъде разделен на три фази: „размразяване”, „промяна”, и „замразяване”. При втората фаза „промяна” съществуват сили, насочени против промяната. С цел противодействие се намесва индивидът – фактор на промяната. Неговата роля е да подготви средата за планираната промяна. Така се преодолява съпротивлението и създава позитивна нагласа за промяна. При промени, извършени от група, съществува тенденция към връщане в начално състояние преди промяната. За да се избегне този преход, след фазата на „промяната”, е необходима фаза на „стабилност”. Последната дава възможност на промяната да се утвърди. Всяка организация трябва да премине през тези стъпки, за да запази равновесието си в постоянно променящата се бизнес среда. Преминаването през фазите води до адаптация или процес на изглаждане на противоречията между стабилната структура и променящата се среда. Прочети цялата публикация…

Share on Facebook

Организационният мениджмънт има потребност от модели, които да предвиждат бъдещите събития и последствия. Такива причинноследствени модели боравят с организационните условия и с типовете поведение, които същите провокират. Те се основават на солидно проучване и на дългогодишен опит в сферата на консултантските услуги.

Причинноследственият модел трябва да конкретизира взаимовръзките между организационните променливи и да разграничи трансформационната от транзакционната динамика в поведението. Трансформационна динамика имаме,  когато промяната се дължи на взаимодействия с външни фактори, които изискват от членовете на организацията изцяло нов тип поведение. За разлика от нея при транзакционната промяната се осъществява чрез относително краткотрайна размяна на услуги между хора и групи според принципа „ако ти направиш нещо за мен, аз ще направя друго за теб”. Прочети цялата публикация…

Share on Facebook

Миналият месец ви запознахме с отговорите на въпроса Кое е критичното умение на бъдещите лидери, събрани по време на симпозиума Imagining the Future of Leadership на Harvard Business School. Днес ще разберем коя е най-голямата грешка, която може да направи един лидер.

Според професор Бил Джордж това е поставянето на собствения интерес на лидера пред интересите на организациите и компаниите, които управляват. Той цитира Питър Дракър и обяснява колко е важна отговорността на мениджъра към служителите, клиентите, акционерите и всички останали групи, които той представлява. Прочети цялата публикация…

Share on Facebook

Заплащането на аналогични длъжности в различни организации може да се различава. Това всъщност не е толкова странно – значение оказват географското положение, натрупаният стаж, придобитата квалификация, наличието на синдикат или дори държавните изисквания. Заплатата изпълнява две основни функции – привлича и задържа служители с необходимите качества и ги мотивира да дават най-доброто от себе си на работното място. Но възнаграждението не се ограничава само до заплатата. В по-широк смисъл то включва и нефинансови измерения, отговарящи на позицията, която служителят заема в организацията – престиж, социално положение, вътрешно удовлетворение и самочувствие.

Съществуват определени предварителни условия, за да може заплатата ефективно да изпълнява мотивиращата си функция:

• Конфиденциалността относно възнагражденията е лоша идея;
• Служителите трябва да ценят заплатата си достатъчно високо, за да възприемат повишението като значима за тях награда;
• Повишението трябва да е в такъв размер, че да се почувства осезаемо;
• То трябва да бъде представено от мениджъра като награда за добро представяне; Прочети цялата публикация…

Share on Facebook

Мащабната организационна промяна налага изисквания за нов начин на мислене и управление, нов модел на работа и въвеждане на нови съответстващи мерки. Акцентите в тази статия са върху  елементите на тази промяна, необходимите четири типа лидерски умения и възможните клопки и резултати от една такава промяна.

Днес много лидери на организации се опитват да се справят с хаотичната бизнес среда чрез съкращения, сливания и промени на бизнес процесите с цел постигане на предимство пред другите компании. Традиционните начини на управление като участие на служителите, навременен инвентарен контрол, общо управление на качеството и обучение на лидерите  – вече са доказано неефективни. Прочети цялата публикация…

Share on Facebook